Бебе Стефан

Тези реших да ги покажа на рождения ми ден, нищо че нямат общо с този повод.
Преди няколко години правих три картички при раждането на баткото Алексанндър. Явно са си ги харесали достатъчно, че да ме потърсят и този път.
Новото бебе е Стефан (очевидно кръстено на мен!... шегувам се). И за да са сезонни неговите картички мама пожела този път да е без щъркел, че още не са долетели и фонът да е на снежинки. Искаше да има повече цвят, та затова тегелите и буквите не са сини а ярко оранжеви... лесно е когато поръчителят знае какво иска.
Идеята за трите картички е двете да се подарят на бабите и дядовците, комплектовани вътре със снимка на Стефчо и текст, а третата да си остане в семейството.
Реших вътре вместо ъгълчета за снимки да направя джобчета, декорирани с нещо напомнящо снежинки. Разбира се съобразих размера със стандартния 9х13см и стана симпатично... обаче като пъхнах НЕкартонено листче увисваше в горната част и се наложи да измисля как да фиксирам при вече готови картички. Превъртях  доста идеи (копче, снежинка, оранжева лентичка, ъгълчета...) и както обикновено най-простичката спечели - сложих асиметрично малки полукръгчета, които дискретно да свършат работата. Показаха ми ги вече със снимка вместо бялото листче и съм много удовлетворена!
За пликовете ползвах дъска за биговане - първа ми е - сдобих се с нея съвсем наскоро и знаех че имам нужда, ама не знаех колко много ще ме улесни и сега се чудя как съм живяла до сега без нея ;).

3 в 1

Една картичка за три впечатляващи повода. Поръчката беше в последния момент от братовчедка ми. Имах за довършване нещо и я предупредих, че може и да не успея, но кога друг път ще ми прилегне толкова подходящ повод да използвам този печат!? В комплекта са два и заради краткото време избрах този, който ми се видя по-лесен... ама колко пък да е по-лесен! Времето ме притискаше и затова вътре е семпличко, а плика даже хич и не мислех да го декорирам, ама от една работна версия на картичката имах готова панделка, та я лепнах в единия ъгъл. Не че е кой-знае какво, но стана доста по-симпатичен.
Колко часа редих букви и цифри (докато им закова позициите, големините и цветовете) не е за разправяне! В един момент си казах "стига толкова - добре е, почвай да лепиш, че трябва и да поспиш няколко часа..." и вече стана бързо :)

В крайна сметка съм мнооого доволна! Хем успях навреме, хем братовчедката е доволна, хем картичката се получи закачлива, повдигаща духа и с много настроение.

Бебе Вяра

Съседите станаха баба и дядо - то голяма радост, то голямо чудо в цялата къща!
Аз (и не само) съм мнооого доволна от избора на име. Напоследък какви ли не съм ги чувала, та Вяра е просто музика за ушите ми.

И като се роди момиченце, за което трябва да правя картичка всеки път яхвам розовата вълна... не ми се иска много, но си въобразявам, че това се очаква от мен.
Обаче родителите на бебка са склонни да избягват традиционните цветове и затова и аз реших да мръдна леко встрани.
Щъркелът и бебето са ми новички китайчета, а прекрасният бордер с "бълбучета" ми е една от малкото придобивки от благоевградската среща и като цяло е едно от малкото ми маркови попълнения в последно време.
За шрифта вече съм ви казвала - мнооого ми харесва и е цял късмет, че буквичката К от малките букви може да се ползва за Я. Все пак леко го преправих като му скъсих стърчащата чертичка (за справка буквата К от името ми в надписа, който е със същия шрифт). Всъщност картичката е готова отдавна, ама трябваше да изчакам подаряването, за да я покажа. Бабата си я хареса много - надявам се Поли и Митачето също да са!

Слънчоглед (пак)

Като за по-бързо заложих на нещо вече правено и любимо, още повече че слънчогледа беше "на заготовка".

Юбилейна

Тази е за 50-ия рожден ден на братовчедка ми. Исках да е много хубава и избрах да ползвам тази свежа мацка. Не прилича на нашата юбилярка, ама пък носи настроение и торта!
И ето я със златни обици и пепитена рокля, с надпис и перли за разкош.
Цифрите останаха за вътре - по първоначалния план щяха да са на мястото на сърчицето, ама в него не се събират, а квадратчето пречеше на надписа, та това беше начинът да си сложа всичко което съм си наумила и в същото време нищо да не ме дразни.
Ванчето заслужава!