Злати си я пожела тюркоазена (можело и розово, ама не зелено) и въпреки че на мен повече ми допада зеленикавия оттенък на този цвят камъчето-висулка си се оказа съвсем синичко. To би трябвало да е истински тюркоаз, ама май няма как да съм много сигурна.
Разгъвката избрах заради забавлятелството, в което активността беше нулева към момента на започване на картичката.
Идеята ми беше много различна и малко съжалявам, че не ми потръгна реализацията и се наложи в движение да сменям концепцията... това прозвуча ужасно сложно и за да не изпадам в словоизлияния ето снимките:
Всъщност кутийката стана най-хубава :-). Надписа сложих там, където тегела беше най-крив.
Отпред и отзад...
Хортензията беше спасителният план, след като водолейската ми идея за централен елемент не сработи :-)
След като вече бях отпечатала и залепила водните кончета разбрах, че всъщност Злати не си пада по тях, ама вече беше късно :-)
Все пак тая надеждичка картичката да и хареса поне малко и да я усмихне, ако не за друго то поне защото успях толкова издънки да направя само на една картичка.
И така - получила недополучила аз я показвам, че забавлятелството свършва.
До скоро!