За пенсиониране

Напоследък правих две неща за пенсиониране. Първото е за човек, работещ като ОТК - котето с лупата ми се видя мнооого подходящо:

На другото заданието беше "плик за пари" за мъж. Реших да е портфейл. Виждала съм много хубави и ми се щеше и моят да е такъв... почти се получи :-).
Ето го:

 

Един крив тегел не се брои!

Много харесвам този релеф и въпреки това рядко ми се отдава възможност да го ползвам. Тук обаче си е на точното място.

И магнитно закопчаване за разкош.
Толкоз! Чао и до скоро!

Все едно и също...

Имате ли дежа вю? Има защо - когато трябва да се бърза (а аз хич не съм по бързането) е най-добре да се заложи на сигурно. Другата причина е че желанието беше "картичка като тази и в същите цветове". 

 Отново светлият перлен картон ме спъна - този път така и не намерих цвят шампанско в Севлиево, а за доставка от другаде нямаше време. Намерих обаче бял със златист оттенък и използвах него. Не личи на снимките оттенъка, но явно светлината не е падала под подходящ ъгъл. И всъщност май белите гълъбчета ми харесват повече от жълтеещите.

 Тапета може да се смята за официално изчерпан, защото са ми останали само няколко двусантиметрови ивички и изрезките от сърцето.

Вътре - джобче за пари и прекрасните любими рамки с шев и мотивчета от бръшлян. Единствено в полето за пожелания картонът не е перлен... а аз перлен не обичам!

 Заради рамките с шев и заради истинския шев на плика ще се включа в КФП - "Шев и кройка". Голям кеф е да си направиш плик, точно какъвто ти трябва и от точния картон с дъската за пликове...
И за да го персонализирам все пак добавих датата на сватбата, разбира се по желание на момичето за което я направих. Оказа се че единичките на този шаблон са просто прави чертички, което за всяка друга дата не би било проблем, но на 11 седеше като II (две римско), което хич не ми хареса и си направих истински единички от буквичката V. Така вече съм доволна!

Fly high!

Първо ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички малки и пораснали деца! И естествено най-много на Александър и Борис!!!

Голямо забавление бяха тези АТС-та. Поиграх си с най-различни щанци и си спомних за една от детските ми мечти - да стана космонавт. Когато бях 2-ри клас в Космоса излетя първият български космонавт Георги Иванов и си спомням с какво вълнение слушах по радиото и каква радост беше... тогава всички си мечтаехме да сме като него и като Валентина Терешкова :-)

Пътешествие, мечта и възможността да не е микс медия са причините да ги покажа тук.

Поводът да се захвана точно с това е размяната на тема "Полет".

А ето и снимката на щанците, няма какво да разправям - забавлявах се много! Обичам да ползвам нещата не точно по предназначението им :-)

Весел празник!