Ама хем нямах време, хем не исках да се изложа ... още по-малко да откажа да направя малки картички за спомен на гостите от бала на Маги.
Маги е дъщеря на моя братовчедка и е едно нежно и много добро дете... ама как бързо растат!
Всичките 17 броя (на общата снимка се виждат 16 от тях) направих за един ден между чистенето, готвенето и гладенето. Това ми е личен рекорд и за количество и за скорост :-).
За мое щастие разполагах с подходящ печат с балони и един (не чак толкова подходящ) от тези, на които им се редят буквите в текст за надписа. Избрах си лесен модел за да успея и всъщност голяма част от времето, отделено за този проект отиде за избистряне на модела. Доволна съм! Не че са някакъв връх, но са свежи и индивидуални.
Ще се включа в КФП-170 -Букви.
Обещах ви мрънкане, пък като обещая гледам да изпълнявам :-). Само една уговорка ще вметна- това което ще споделя няма общо с горните картички - те не са поръчка и ги направих с много желание. Ето, започвам вече мрънкането.
Не знам при вас как е, но аз ревностно пазя хобито за себе си и приемам да направя нещо по поръчка само за най-близките си приятели и роднини и то при условие, че имам достатъчно време... и ако не ми се налагат прекалено много компромиси и ограничения. Има разбира се и изключения (Дари благодаря ти и те целувам!).
Веднъж направих и подарих картичка на напълно непознато момиче само защото и се искаше да има такава... за съжаление след получаването на картичката кореспонденцията секна още преди да ми напише "благодаря"... не очаквам много нали?Наскоро ме потърси едно момиче с въпрос дали ще направя поканите за сватбата и. Беше си харесала една моя картичка с куилинг и още един ръчен елемент (какъвто не може да се купи от магазините) и искаше 70-80 покани като тази картичка за по-малко от 10 дни... Ако беше предвидила достатъчно време може би щях да се нагърбя със задачата, за да зарадвам момичето. Казах и, че ако намери кой да и ги изработи нямам нищо против да ползва модела ми. Мислех да не споменавам за парите, обаче ... според мен предвидените от девойката за целта бяха колкото за среден клас фабрични покани. Сблъсквали ли сте се с такива случаи и как се справяте? Аз все имам някакви угризения, че отказвам и в конкретния случай девойката хич не разбра че предложението и беше абсолютно неадекватно. Хем се почуствах поласкана, че картичката и е харесала, хем огорчена, че труда (и интелектуален и физически) който е вложен е толкова евтино оценен. В същото време ми се случи да ми предложат повече пари отколкото бих приела... и не приех - живеем в България все пак...
Чела съм публикации как да си сметна цената на материалите и да имам готов отговор на въпроса "колко ще струва да ми направиш картичка", но винаги съм смятала че при куилинга това е категорично неприложимо... и все изпитвам неудобство като се стигне до този въпрос. Успокоявам се като си помисля, че щом някой иска да краде от съня ми е добре да си плати за това... а на вас няма защо да обяснявам какви са цените на хубавите материали и какво е изкушението като погледнеш какво се предлага по магазинчетата.
Случва ми се (слава Богу рядко) да направя картичка за някого обикновено по повод и съвсем по собствено желание... и като я подаря получателят просто да не я забележи. В такива моменти все ме е страх, че мъжът ми ще каже "И като не спа 2 нощи какво?"... Ох, айде стига мрънкане! Все пак ще се радвам да споделите вашия опит.