Когато преди години станах майка на момчета ми беше малко тъжно,
че си нямам момиченце, заради панделките, шнолите и рокличките...
Бързо ми мина J
Момчетата ми са суетни точно колкото подхожда на един
уважаващ себе си човек.
Казвам всичко това, за да си представите колко се изненадах
снощи на въпроса „Имаш ли гримове?”
Ето за какво му трябваха:
Джокера май трябваше да е по-страшен... |
Лицето изрисува негова съученичка, а аз го раних тежко J
Въпреки, че не харесвам „присадените” празници като Свети Валентин
и Хелоуин трябва да призная, че се забавлявах.
Част от грима направихме с акварелни моливи – дано се измие!