
Спомняте ли си инициативата
Предай нататък?
Включих се с много желание и без каквато и да било идея какво да направя за творящите дами (и мои любимки), пожелали да имат нещо от мен.
Казах, че са ми любимки, защото много харесвам творенията им и хич не ми се иска точно пред тях да се изложа (страх голям!).
Мисълта какво да бъде нещото, което да ги зарадва и изненада не ми даваше мира дълго време, докато не попаднах
тук. Хаха, ама че заешка година започнах!

Трябваше да пробвам и още преди да си разпечатам кройката вече шиех по памет първата зайка :-). От мерак и поради липсата на вата в момента я напълних с ориз... естествено после се поправих - не бих изпратила на приятел потенциален развъдник на молци...
Всъщност моите зайки са мънички и много сладки - поне в моите очи и тук ще си призная, че ги задържах около две седмици неопаковани и неизпратени, за да им се порадвам. Не че не виждам недостатъците им, но не мога да кажа коя ми харесва най-много и след като будувах някакви не помня вече колко нощи и имах 5 готови да скокнат при новите си собственички зайки, изникна следващия проблем - коя зайка на кого да пратя.

Знаех без да се замисля, че първата ще е за първата включила се - Лени и че жълтата ще е за Данка...все пак лилавия хол на Злати също намери израз в разпределението :-). И с останалите двечки някак си се справих (с малко помощ от приятел) - дано съм уцелила. Мили ми момичета, много се надявам, че всички сте ги получили и съм ви зарадвала!
Кутийките са по моя конструкция без лепене (тук се пъча гордо) и са изрязани на ръка, което е причина за някои несъвършенства. Украсата им е повече от семпла, но пълнежа е по-важен :о).
А кутийките, които видяхте в предишна моя публикация бяха само "транспортните" опаковки.
Злати, усещаш ли ...още няма картичка с пеперуди :-).
Приятен ден!