Започнах ги още след есенната среща. Така се случи, че получих жабешката щанца точно след нея и още подвластна на емоциите от срещата запретнах ръкави. Е, ентусиазмът ми поспадна след първите десетина, но те си ме чакаха цяла зима.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Лелеееее тези са жестоки :):):) Тече ! Щанцата е прекрасна . Целувкиии!
ОтговорИзтриване