Книгоразделителите

 

Поръча ми ги ценителка - един голям и три малки с шевицата, която си хареса на кутийката, с място за писане и отгоре с "нещо специално".

За големият ми изпрати хербаризиран магарешки бодил, който да ламинирам и вградя, както и малкия за отгоре.

Ламинаторът ми (макар и трудно) преживя този напън - не стана идеално, но поне стана добре. Преди това минах няколко пъти прокарах бодила внимателно през биг шота за да стане по-плосък - имаше някакъв ефект, но не  посмях да напъвам много за да не се повреди.

Отгоре доста мислих какво да направя, дето да е толкова специално и се спрях на тел, увита във вълна и оформена произволно (ама не съвсем) с клещи. На големия (който стана много голям реших да завърша с възможност за окачане на сена - не че някой ще си го окачи, ама ако реши може и даже може да избере коя страна да се вижда)

Беше забавно и съм много доволна!

Малките бяха по-лесни. Направих и един с другата шевица, хем да я пробвам, нем да зарадвам другарчето и не че нещо ама ще правя още! И тя си ги хареса много и аз.

Изводът - с уникални материали трудно се работи - визирам бодилите. Няма поправителен и всичко трябва да е много добре предварително обмислено. Аз успях този път - само веднъж лекичко стъпих накриво, но не успях да съсипя нищо, така че опитът се брои за успешен.