В събота бяхме на сватба... лилава...
(Моето сърце беше в Стара Загора, ама това е друга тема).
Освен сватбарстването трябваше да украся две бутилки вино и шампанското, да направя петнайсетина бутониерки, кутията за паричните подаръци и една тетрадка, която се казва "Книга за пожелания" - според мен излишно, ама модата е такава!
Започнах с бутониерите - Злати ми даде цветята, а зелените листа са от някаква панделка, която съм прибрала някога за всеки случай. Като свърших ми беше останало точно едно листенце.
Шишетата бяха най-голямото предизвикателство за мен. Със стъкло не съм работила и не обичам декупаж... спасението ми се оказа един лилав спрей. Първо пробвах на някакво друго шишенце и установих, че ако покритието е дебело се стича, че мирише много докато се пръска, покрива много добре и съхне бързо.На шишетата ми се получи страхотно! (сложих снимка от този етап- лоша, ама нямам по-добра)
Дойде ред на кутията. Поръчителката ми донесе "хартията" на точки, с която да облепя кашончето от принтерна хартия. Ми не че се оплаквам, ама това не е хартия - найлон е и го лепих само с тиксо и двойно лепящо.
Първо разлепих всичко което беше залепено по кутията, облякох разгъвките с целофана и после сглобих като промених леко конструкцията, за да изглежда добре и да се отваря и затваря лесно. Една панделка (която можеше и да е по-широка) и готово.
Мислех си че ще ми е най-лесно с кориците на тетрадката... е не познах!
В заключение: мога и това, всичко се получи чудесно като за първи опит и всичко се хареса, обаче тези занимания нямаха нищо общо с кефа, който изпитвам когато си правя нещо просто ей така за удоволствие.
Много стилни ,прекрасни въпреки че не си падам по лилавото :)
ОтговорИзтриванеТаА хартия на тетрадката ми е силно позната, явно сме я пазарували от едно място...
ОтговорИзтриване