27 юни 2017 г.

Слънчево


Знаете че много обичам слънчогледи, ама не знаете че много рядко харесвам картички със слънчогледи, въпреки че темата е доста експлоатирана. Това с пълна сила важи и за моите предишни опити за слънчогледови картички. И ето, най-сетне успях - тази си я харесвам много!
Поводът - 50 годишен юбилей на мъж. Дамата (съпруга на юбиляра), която ми поръча картичка със слънчоглед ми гласува пълно доверие и ми даде повече от достатъчно време. Какво повече да искам!?!
Принципно когато направя цвете, което ми харесва много го оставям самичко - знаете, една рамка с крив тегел и цветето.
И сега щях да направя същото, защото слънчогледът стана много хубав, но някак не ми се виждаше достатъчно за да оправдая онова пълното доверие...
И след два дни късане на хартийки, подреждане и преподреждане и умуване стана - точно такава каквато исках.
Имах колебания само дали да има "50" или не. Варианта с кафяво правеше текста много тежък и превземаше погледа. Реших да го няма и си завърших картичката.
Не знам как е при вас, но аз лепя чак когато съм убедена, че няма да ми се налага да сменям или преправям нещо... и понякога се оказва че не съм преценила всичко... ама този случай не е такъв. Та когато картичката беше готова без цифри ми хрумна, че мога да ги олекотя като ги изрежа от същия картон като този на основата - така хем ги има, хем не ме дразнят и трябва да си кажа че ефекта (на живо) много ми харесва. Всъщност все още не бях сигурна как ще се приеме и затова се консултирах с поръчителката си. Тя пожела да ги залепя.
Все пак преди да го направя снимах картичката и така я показах в играта "познай автора".
Величка, която този път е администратор на играта каза, че би ме познала веднага по буквите ако участваше в разпознаването... ама тя и без това винаги всички познава. Аз пък бях сигурна, че въпреки този (и не само) очевиден джокер пак ще има и непознали.
От вътрешната страна и при моя печат има препратка към темата.

За големия слънчоглед ползвах листенцата от любимото ми цвете на Тим Холц. Разделих ги, дистреснах леко и ги намачках в основата. После ги залепих към зелено (пак същото но леко окастрено) цвете и залепих центъра, който е от тясна двойна накълцана лентичка и леко подаваща се тук-там зелена - двете навити заедно на стегнато рулце.
Листата са от кучешкия дрян пак на Сизикс и пак порядъчно намачкани.
Ами може и да е нескромно, ама и аз си я харесвам и поръчителката ми я хареса много... няма как да не ми е кеф!
И после направих още една, но със 70 за мъж... сега правя с 30 за жена ;). Това ще рече, че и на близките ми се хареса много и че е достатъчно универсална що се отнася до възраст и пол на получателя. Ето снимки на втората от вън и от вътре:

Ще има и варианти с други цветя - първо с маргаритка... после ще видим. Въртят ми се в главата разни.

23 юни 2017 г.

Сватбено - 2


Картичката, която обещах да покажа в предишната публикация е подобна на други предишни мои си картички - оказва се че доста често прибягвам до този вариант с любимите си картички, когато нямам идеи или ме притиска времето. Тази е "служебната" за първата за сезона сватба... и както се досещате най-вероятно една от картичките за следващата сватба също ще е такава. Явно тази година ми е тръгнало да правя нещата по две... че и по повече при нужда.
Почти няма какво да кажа, но все пак ще споделя идеята, която ми хрумна докато правех точно тази картичка.
Нали знаете, че все още не са направили шаблон с любимите ми букви на кирилица и си приспособявам латинските. Например И и Я са обърнатите наопъки N и R... добре, ама все ме дразнеха ръбчетата от щанцоването и се опитвах да ги позагладя с биговачката. Та ми хрумна да ги прекарам през машината пъхнати в папка за релеф (която има свободен от релеф участък) и стана и съм много доволна! Не че са като другите леко издутички, но поне станаха идеално плоски. Снимки нямам - извадих апарата, ама като се зарових в буквички и забравих да снимам...затова пък следващата публикация ще е за приспособеното ми кирилизиране.
Снимките са ужасни! 

19 юни 2017 г.

Сватбено - 1

Откривам сезона на сватбите.
Първата беше на колега, дето е съученик на големия ми син... не е за вярване колко бързо пораснаха!
Тази картичка е дебютът на китайските младоженци в рамка и първоначално беше без перличките на рамката... ама мама каза, че я притеснявала тази "черна" рамка. Всъщност е тъмно синя, ама реших че може да притесни и поръчителката ми, та я облепих с перлички.
Ето така изглеждаше преди и честно казано на мен ми харесваше повече.
Снимките не ми се получиха много от към цветове, заради мрачното време, затова ще уточня, че розовото е леко прасковено, а основата е слонова кост.
Както обикновено от вътре ползвах същите цветове и елементи. Стана нежничко.
Харесвам си я! И това е една от причините да направя почти същата за друга сватба, ама нея ще я покажа чааак през август. Другата причина е, че за августовската, която е на съседчето ще правя поне 4 картички... трудна работа!
Тези дни ще видите картичката с плик от колегите на младоженеца, значи и от мен включително ;).

13 юни 2017 г.

С перлички

Пак на бегом едно пликче за пари в любима цветова комбинация.
Този път с шаблон на дупки, няколко цветчета, една пеперудка, много перлички и не на последно място печат на Мигито.
Абе когато е за жена е по-лесно!

2 юни 2017 г.

Малко експерименти


Имаше дискусия за топлото позлатяване на лазерно изображение (с ламинатор) в една от групите във ФБ. И стана дума за възможността да се позлатява вместо с ламинатор с ютия. Предишния път,  когато писах за скромния си опит с това фолио само споменах, че и с ютия става, но не бях пробвала и сега подтикната от дискусията и от експеримента на другарче пробвах и аз.
Ами може! Не е никак лесно да се уцелят режимите, но все пак може и няма нищо сложно в процеса.
Първите ми опити със силно нагорещена ютия бяха плачевни - много излишно фолио се полепи.

После намалих температурата и постигнах достатъчно задоволителен резултат, за да мога с чиста съвест да твърдя че може да стане.
В общия случай сандвича който нагрявах се състоеше от мукава за подложка, картон с лазерно принтирано нещо, фолио и най-отгоре още някакви хартии.
Колкото е по-висока температурата и продължително нагряването толкова повече е покритието. Стига до плътно без значение от принтираното - установих също, че макар и малка част от излишъка може да се отстрани със слабо тиксо. Е, има риск тиксото да повлече и горния слой на хартията барабар с отпечатаното - както ми се случи при един от най-сполучливите опити.
При мен най-добре се получи със слаба ютия и с продължително нагряване през няколко пласта хартия (от порядъка на 15 секунди). И ако не е полепнало достатъчно продължавам да нагрявам.

И публикацията ми би приключила тук, ако не бях пробвала нещо на същия принцип, но доста по-интересно (поне за мен). Държа да кажа, че не съм го видяла никъде и идеята си е моя!
Става въпрос за отпечатване на щанци със същото фолио.
Там вече трябва по-висока температура. И основният фактор, който оказва влияние на резултата е гладката хартия и основата - гладка и леко податлива на деформация. За експеримента подложих салфетка.


Принципно с притискане нагрявам щанцата, която предава топлината към фолиото посредством режещите си ръбчета и така те се отпечатват. Трябва да призная, че и тук далеч не всички проби дадоха задоволителен резултат. В много случаи се отпечатваха само някои части от щанцата и все пак когато се получи е много симпатично.
Представям си го като допълнителен ефект върху дизайнерска хартия или лъскава рамка ...
Между другото по невнимание посребрих ръбчетата на една щанца вместо картона, ама се изчисти. Все още събирам смелост да пусна щанца през ламинатора... ама не знам дали ще се случи.
Няма да обяснявам повече - ето снимки:






В заключение:
Лазерното с ламинатор е по-добре! И все пак ако нямате на разположение ламинатор, а много искате лъскав надпис въоръжени с много търпение и заготовки можете да успеете и с ютия.
Ако пък искате да разширите употребата на щанците си може да пробвате отпечатването.

И все пак не очаквайте чудеса!
Чао





26 май 2017 г.

Набързо

Много набързо направих това пликче за рожденденски паричен подарък на колега.
Тоя мишок ми е много любим! В оригиналния си вариант държи свещичка, която не ми е много на сърце, затова я замених с балон.
И нямам по-добра снимка, за съжаление. В действителност червената папионка се откроява повече и балона е по-друго синьо... абе по-хубав си е на живо :-)

25 май 2017 г.

Черна рокля


Не е нещо ново и невиждано - плик за пари за абитуриентка като тази картичка, ама роклята трябваше да е черна с камъни.
Реших, че черното съчетано с цикламено е свежата, младежка комбинация която ми трябва и се придържах към нея до последно.
Стана добре, хареса се... обаче аз не съм съвсем доволна от резултата и съответно от себе си. Ако не бях оставила "камъните" последни със сигурност щях да избера друга хартия - докато роклята си беше просто черна точките много отваряха ... след камъните вече превземат и това е нещото което трябваше да преценя и да избегна.
За това пък съм мнооого горда със закопчалката. Мислех както винаги да сложа магнитче, обаче не знам как ровейки из щанците измислих пеперуденото закопчаване... ЧЕСТНО, САМА ГО ИЗМИСЛИХ! Може и друго да се ползва вместо пеперуда - кръгче. цветче, сърце...И ми се вижда, че това закрепване би вършило чудесна работа и на албум вместо анкерче.
Самата пеперуда заших за основата като копче и после скрих конеца с камъче. Като са разперени крилата плика си е затворен, за да се отвори или затвори плика, крилата на пеперудата се събират и така преминава през процепа на капака.
Това дето се подава отвътре е листчето за пожелания (с ъгълче декорирано с изрезката от плика - нищо не се губи!) .
Камъчетата на пеперудите са розови (което на снимка май не се долавя), а на роклята са бели - 3 размера. 
Не че хич няма какво още да напиша, ама стига толкова.
Чао!

20 май 2017 г.

Карти за пожелания

Нещо като късметчетата с кафето ще е...
Моята задача беше да направя два комплекта с по 31 карти за всеки ден от месеца, а на гърба им поръчителката ми ще си напише пожеланията. Размерът е като на АТС. Всеки комплект e в кутийка.
Трябваше моите гръбчета да са "усмихващи" и мисля че поне това успях да направя.
Гледах да не повтарям една картинка повече от два пъти в комплект и когато повтарях поне сменях цвета. Избрах пастелни цветове и първоначално разменях изрезките, ама после се оказа, че не винаги комбинациите на цветовете ме устройват и смених тактиката. Започнах да си режа каквото ми трябва от цвета, който искам и така ми хартисаха куп разноцветни рамчици.
Дълго ги правих и не мисля че бих се наела отново. Първо единия комплект, после втория го "преписвах" от първия. Повечето са с изрязани с машината елементи, а останалите направих със сладки печатчета и много се надявам дамата да си ги хареса не само на снимка, защото много се старах. Естествено някои са ми по-любими от други, но... няма как.
 Кутийките ги правих два пъти. Първите бяха от тънък картон и понеже не ми се видяха много надеждни направих тези които виждате. Ако не греша картона е 300 грамов, акварелен и не е чисто бял... което ми позволи да сложа белите глухарчета без подложка - само с рамка. На финала добавих и надписите Wishes.
... ама преди това успях да си счупя пънча с кръг 1,6 см и ми се наложи да замбосам полукръгчетата отстрани на вече залепените кутийки.








9 май 2017 г.

Випуск 2017

Нали знаете, че всяка година правя по десетина човечета - кутийки за пари за абитуриентските балове.
И тази година не е изключение. Моделът и размера си е все същия, но този път реших че мога да разчупя малко цветовата схема и да избягам от строгото черно.
 Малко червено, малко синьо и едно с розово- пак малко :)... че даже и един златист пискюл направих. Обаче ламето много се къдри и не иска да слуша и затова се ограничих само с един.
... май няма какво повече да кажа... освен, че съм правила за тях нещо като урок.
Чао!


3 май 2017 г.

ATC - 2

Срещата беше страхотна! Обещах да покажа и последните АТС-та, които напрвих. Този път смея да твърдя, че за първи път ми стигнаха.
Мнооого котки! (все още имам няколко печата от серията, които не съм ползвала)

И още три момиченца.
Това е! Срещата мина като на един дъх. Заредих се емоционално, видях прекрасни стари приятели, запознах се с нови също толкова прекрасни... и вече нямам търпение за следващата среща!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...