27 март 2017 г.

Анита

Как лети времето!
За 20-тия рожден ден на една от племенниците е тази картичка. Имах достатъчно време, предостатъчно материали, огромно желание и НИКАКВО вдъхновение!
И както обикновено в такива случаи не поемам никакъв риск.
Картичка, почти същата като вече правена, но затова пък много сладка... поне според мен. Мъжът ми е на противоположното мнение и няма да го цитирам ... беше доста груб. Всеки си има правото на мнение, пък аз имам правото да не го чувам - поне когато става дума за картички :-).

Този път има и плик, като за него ползвах дугата щанца от комплакта "Mixed media 2".
Ани си ги хареса. Тя е прекрасно дете - без преувеличение (и го казвам не защото сме роднини)!
Да е жива и здрава и все такова мило, нежно, умно и слънчево дете "на света"!

Силно се надявам скоро да ме посети някоя муза, че това вече се не трае!

22 март 2017 г.

Калъф за таблет

От няколко месеца имам таблетче 7". Споменавам го, защото то е причината да опитам нещо ново.
Засега въпросното таблетче си стои вкъщи, но все някой ден ще се наложи да си го пъхна в чантата заедно с останалите около 100 неща, които са в нея.
ТРЯБВА МИ КАЛЪФЧЕ, значи!
Поразгледах по магазините и нищо не си избрах - или са грозни, или скъпи или не ми изглеждат достатъчно надеждни...
Ако трябва да съм честна, след като взех решение да си направя калъфа сама, открих и един приемлив вариант в магазин, ама нали вече се бях навила да се заема с проекта...
Обикновено такива неща обмислям дълго преди да ги започна и този не беше изключение. От какво да го направя, как ми се иска да изглежда, дали да е с цип, или с капак... ей такива неща.
Материала го измислих много бързо - мека кожа от едно яке, купено от магазин за дрехи втора употреба, точно заради кожата.
Преформих един цип, който се отваряше от двете страни - обърнах му затварящите елементи и вече се отваря в средата при затворени краища. Обаче кожата тъмно залено-кафява, а ципа бежев... значи ще цапам с боички!
На декорацията това и е третият вариант - в първия имаше водно конче, което обаче не успях да отпечатам така че да ми хареса. Във втория пак печатането с акрилна боя ме спъна - този път трябваше да е надпис, който като не се получи, опитах да прикрия и стана мазало! За това третия път не поех никакъв риск. Всъщност кожата се оказа много благоприятна основа за цапане с акрилните боички. Бежевата е на CADENCE - STYLE MATT лен, а златистото е една от структурните пасти от Лидъл, която ме изненада с цвят - през тубичката изглеждаше леко кремава и матова, а след изсъхването стана златиста и бляскава.
Ако си мислите че това което виждате е първият вариант на калъфа... не сте познали :).
Първият беше с меки подплатени стени и шит на машината, която обаче не успя да се разбере с кожата и шиеше през бод-два когато пожелае. Отделно като зациклеше на едно място почти прокъсваше кожата. Доших на ръка навсякъде където липсваха бодове и когато ми остана последния тегел и два дни след като таблетчето се беше настанило в почти готовия калъф реших, че този набръчкан цип не мога да го гледам и най-чинно цяла вечер разшивах бод по бод същите онези бодове, които преди така старателно правих.
Този път взех мукава и си изрязах правоъгълници с подходящ размер и заоблени краища.
Оказа се че с лепене е по-лесно отколкото с шиене, че и по-красиво. Надявам се да е и достатъчно здраво. За щастие шитият калъф беше около сантиметър по-голям от необходимото и на дължина и на ширина, така че следите от злополучното шиене останаха скрити и като бонус доволно омазани с лепило.
Не се сетих да снимам процеса от самото начало, но горе долу може да се добие представа.
Едно от предизвикателствата беше как да залепя ципа така че да е равномерно "покзан" отвсякъде, и това покзаното да е достатъчно за да се движат закопчалките и съответно калъфа да не е тесен на обитателя си. С помощта на известно количество карфици и едно акрилно блокче се справих. С карфиците, забити в ръба на мукавата фиксирах ципа в желаното положение докато залепя (на снимката вече всичко е залепено), а акрилното блокче поддържаше дистанцията между двете кори. Със запалка оформих завоите на ципа. И вече вътрешността беше готова.


След като пропуснах да подплатя вътрешните кори с нещо мекичко реших че на външните ще има. Вместо вата сложих подложка за ламинат. Първо пробвах дали подложката реагира някак с лепилото и след като се оказа че няма проблем я залепих за мукавата. Лепилото което ползвах е за дърво, купено от промоция в Кауфланд ей така "за проба". Прилича на леко сгъстено C200 и ползвах него, защото го имам и е в удобно бурканче за топене на четката. След това "тапицирах" панелите с кожата. Нещото което пропуснах да снимам преди да ги залепя на местата им е подложката от бирен картон, която сложих между външната и вътрешната кора, за да компенсира удебеляванията по краищата им от кожа и цип.
Имах някакви идеи за джобчета и халка за вързанка, но се отказах от тях. И изобщо не съжалявам.
Не знам колко ми личи, но вече съм много доволна!


8 март 2017 г.

Първите 7

ЧЕСТИТ 8 МАРТ!
Да сте здрави, обичани, вдъхновени и окрилени не само днес, а всеки ден!
Този празник ме подсети, че някой тези дни е станал на 7 и то не кой да е, а блогът ми стана на 7. През 2010 за 8 март си подарих блог.
 И понеже знам, че първите 7 са много важни ми се искаше да си направя малка равносметка...
Не че знам от къде да започна.
*Да речем от 420-те публикации - не са много, но са колкото трябва. Падат ми се средно по 5 месечно - не е зле,а? А колко емоции са ми донесли... не може да се опише.
*За цялото време са регистрирани близо 340 000 посещения на блога, от над 100 държави - за някого може да е смешно но аз съм щастлива, че не само мама ми чете публикациите.
*С огромно вълнение чаках и четях всички коментари - сега вече не чакам, по-скоро с изненада откривам че някой е решил да коментира. Не се сърдя - знам че отнема време и при положение, че аз самата рядко мога да отделя от своето за да разглеждам блогове как да искам другите да го правят?!? Много съм благодарна на всички, които са оставили някой от над 3700-те коментара под публикациите ми. С носталгия си спомням времената, когато всички се познавахме (само виртуално, но и доста лично), а блоговете бяха местата на срещите ни. С времето и най-вече благодарение на срещите, организирани от Деси с много от вас вече сме лични познати и сме си близки - не географски, а в сърцето ми!
Този блог ме срещна с прекрасни хора и дори само за това си е струвало! И може би затова и не се отказвам все още. Всъщност от самото начало блогът ми е нещо като личен архив, свързан с хобито, до който всеки има достъп и е добре дошъл. Тук споделям и своите малки открития. Гледайки назад виждам как съм се развивала с времето - не непременно към по-добро, но за мен най-важното е да успея да запазя хобито си за лична "консумация" без да ми се налага да правя нещо непременно, спешно, евтинко или пък което не искам. Не че съм се опазила съвсем, но съм правила компромис със себе си само за хора, които харесвам.
Това беше равносметката ми за първите 7 - може би най-скучното ми излияние :-)
И няма да организирам някакво предизвикателство или игра или каквото и да било за тази годишнина, ама пък ще се радвам да се видим на габровската среща, да си разменим АТС-та и да си побъбрим!

Пропуснах тази година да покажа мартенички, та за това има и такава снимка.

Чао!

10 февруари 2017 г.

Кутийка - 4


Ето я и кутийката "за мляко" - само пробвах щанцата на Вили, все още я нямам и се надявам скоро да ми се попълни тази липса.
Много е сладка!

Размери на щанцата - 10х15,3см, като това 15,3 спокойно може да се намали с 2см.
Размери на кутийката без "шапката" 4,5х4,5х6,75см, височина заедно с шапката 10см и размер на прозорчето 2,8х1,6см.

Щанцата реже без забележки. Кутийката се сглобява от две еднакви половини и без проблем може да се ползва без каквито и да било корекции... ама нали се сещате, че при мен това няма как да се случи :-).
Първо в момента в който получа моята щанца ще ѝ нарисувам ограничител на дъното, така че да не се припокриват пластовете, образуващи дъното - затова казах че може да не се ползва цялата дължина. Така съвсем спокойно от едно листче А4 могат да се отрежат две кутийки. Зелената линия на картинката показва мястото на ограничителя.
Много малко (около 1мм) има за дорязване на "цепката" между двете части на дъното.
По-сериозно бих окастрила това стърчащото за залепяне, което свързва двете половинки на кутийката. Първо защото на него няма бигове и като се залепи затруднява сгъването и второ защото допълнителният пласт картон внася някакво напрежение в самите сгъвки. На картинката съм показала с червено къде препоръчвам рязане. И за илюстрация на вече споменатото ето как изглежда мястото на залепяне преди и след корекциите ми. Вижда се, че така биговете се освобождават.

 Задължително преди да се слепят двете части трябва да се пречупят биговете - първият път пропуснах тази стъпка и после ми отне доста време да го направя без да намачкам цялата кутийка.
Като сериозен недостатък от моя гледна точка бих посочила прозорчетата. Със сигурност предпочитам да ги няма! Тук малко завиждам за смелостта на едно момиче Maria Missx, което сподели че мъжът и изстъргал от щанцата ножчетата за прозореца.
Аз такава стъпка не бих предприела може би защото много лесно могат да се скрият, но все пак са някакъв вид ограничение. От друга страна пък може да подействат стимулиращо на креативността - ако не исках да ги затворя може би нямаше да се сетя да  им сложа точно тези зайчета. Направих го още преди да събера двете части на кутийката, че на плоско ми е по-лесно да работя.
Първо разширих прозорчето, после му подлепих малко по-тъмно зелено листче и накрая го декорирах.
Естествено въпросното прозорче може да се покрие с цял панел или с етикетче - варианти много... а може и да се остави, но ако ще го оставям със сигурност бих го разширила, че така не се вижда много през него. Аз пъхнах една бяла свещичка за снимката с "фабричното" прозорче и съм почти сигурна че доста трябва да се наднича вътре за да се добие представа за пълнежа.

Отворите за нанизване на панделката пасват идеално, както и къдричките отгоре.

И вместо заключение, ако не е станало ясно да кажа - моята вече е поръчана и чакам с нетърпение да си я получа!

6 февруари 2017 г.

Две набързо


Това ми е сефтето за годината! Изпуснах много поводи, но някак не ми се правеше нищо... до онзи ден, в който се усетих че хич няма да е зле да направя по нещичко за две другарчета рожденички (от последните 2 седмици), с които ми предстоеше среща.

И както може да се очаква в такъв случай хич не се хвърлих в дълбокото, ами им направих почти съвсем еднакви мини картички (А6) с едно от любимите котета. То пък осевен че е точно рожден-денско е и лесничко, така че си беше съвсем точното коте.
И не че съм кой знае колко удовлетворена, но все пак поне открих сезона... и вкарах в употреба китайските марки :).

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...