Слънчево

Знаете че много обичам слънчогледи, ама не знаете че много рядко харесвам картички със слънчогледи, въпреки че темата е доста експлоатирана. Това с пълна сила важи и за моите предишни опити за слънчогледови картички. И ето, най-сетне успях - тази си я харесвам много!
Поводът - 50 годишен юбилей на мъж. Дамата (съпруга на юбиляра), която ми поръча картичка със слънчоглед ми гласува пълно доверие и ми даде повече от достатъчно време. Какво повече да искам!?!
Принципно когато направя цвете, което ми харесва много го оставям самичко - знаете, една рамка с крив тегел и цветето.
И сега щях да направя същото, защото слънчогледът стана много хубав, но някак не ми се виждаше достатъчно за да оправдая онова пълното доверие...
И след два дни късане на хартийки, подреждане и преподреждане и умуване стана - точно такава каквато исках.
Имах колебания само дали да има "50" или не. Варианта с кафяво правеше текста много тежък и превземаше погледа. Реших да го няма и си завърших картичката.
Не знам как е при вас, но аз лепя чак когато съм убедена, че няма да ми се налага да сменям или преправям нещо... и понякога се оказва че не съм преценила всичко... ама този случай не е такъв. Та когато картичката беше готова без цифри ми хрумна, че мога да ги олекотя като ги изрежа от същия картон като този на основата - така хем ги има, хем не ме дразнят и трябва да си кажа че ефекта (на живо) много ми харесва. Всъщност все още не бях сигурна как ще се приеме и затова се консултирах с поръчителката си. Тя пожела да ги залепя.
Все пак преди да го направя снимах картичката и така я показах в играта "познай автора".

Величка, която този път е администратор на играта каза, че би ме познала веднага по буквите ако участваше в разпознаването... ама тя и без това винаги всички познава. Аз пък бях сигурна, че въпреки този (и не само) очевиден джокер пак ще има и непознали.

От вътрешната страна и при моя печат има препратка към темата.

За големия слънчоглед ползвах листенцата от любимото ми цвете на Тим Холц. Разделих ги, дистреснах леко и ги намачках в основата. После ги залепих към зелено (пак същото но леко окастрено) цвете и залепих центъра, който е от тясна двойна накълцана лентичка и леко подаваща се тук-там зелена - двете навити заедно на стегнато рулце.
Листата са от кучешкия дрян пак на Сизикс и пак порядъчно намачкани.
Ами може и да е нескромно, ама и аз си я харесвам и поръчителката ми я хареса много... няма как да не ми е кеф!

И после направих още една, но със 70 за мъж... сега правя с 30 за жена ;). Това ще рече, че и на близките ми се хареса много и че е достатъчно универсална що се отнася до възраст и пол на получателя. Ето снимки на втората от вън и от вътре:

Ще има и варианти с други цветя - първо с маргаритка... после ще видим. Въртят ми се в главата разни.

Сватбено - 2

Картичката, която обещах да покажа в предишната публикация е подобна на други предишни мои си картички - оказва се че доста често прибягвам до този вариант с любимите си картички, когато нямам идеи или ме притиска времето. Тази е "служебната" за първата за сезона сватба... и както се досещате най-вероятно една от картичките за следващата сватба също ще е такава. Явно тази година ми е тръгнало да правя нещата по две... че и по повече при нужда.
Почти няма какво да кажа, но все пак ще споделя идеята, която ми хрумна докато правех точно тази картичка.

Нали знаете, че все още не са направили шаблон с любимите ми букви на кирилица и си приспособявам латинските. Например И и Я са обърнатите наопъки N и R... добре, ама все ме дразнеха ръбчетата от щанцоването и се опитвах да ги позагладя с биговачката. Та ми хрумна да ги прекарам през машината пъхнати в папка за релеф (която има свободен от релеф участък) и стана и съм много доволна! Не че са като другите леко издутички, но поне станаха идеално плоски. Снимки нямам - извадих апарата, ама като се зарових в буквички и забравих да снимам...затова пък следващата публикация ще е за приспособеното ми кирилизиране.

Снимките са ужасни! 

Сватбено - 1

Откривам сезона на сватбите.
Първата беше на колега, дето е съученик на големия ми син... не е за вярване колко бързо пораснаха!
Тази картичка е дебютът на китайските младоженци в рамка и първоначално беше без перличките на рамката... ама мама каза, че я притеснявала тази "черна" рамка. Всъщност е тъмно синя, ама реших че може да притесни и поръчителката ми, та я облепих с перлички.
Ето така изглеждаше преди и честно казано на мен ми харесваше повече.

Снимките не ми се получиха много от към цветове, заради мрачното време, затова ще уточня, че розовото е леко прасковено, а основата е слонова кост.
Както обикновено от вътре ползвах същите цветове и елементи. Стана нежничко.

Харесвам си я! И това е една от причините да направя почти същата за друга сватба, ама нея ще я покажа чааак през август. Другата причина е, че за августовската, която е на съседчето ще правя поне 4 картички... трудна работа!
Тези дни ще видите картичката с плик от колегите на младоженеца, значи и от мен включително ;).

С перлички

Пак на бегом едно пликче за пари в любима цветова комбинация.
Този път с шаблон на дупки, няколко цветчета, една пеперудка, много перлички и не на последно място печат на Мигито.
Абе когато е за жена е по-лесно!

Малко експерименти

Имаше дискусия за топлото позлатяване на лазерно изображение (с ламинатор) в една от групите във ФБ. И стана дума за възможността да се позлатява вместо с ламинатор с ютия. Предишния път,  когато писах за скромния си опит с това фолио само споменах, че и с ютия става, но не бях пробвала и сега подтикната от дискусията и от експеримента на другарче пробвах и аз.
Ами може! Не е никак лесно да се уцелят режимите, но все пак може и няма нищо сложно в процеса.
Първите ми опити със силно нагорещена ютия бяха плачевни - много излишно фолио се полепи.

После намалих температурата и постигнах достатъчно задоволителен резултат, за да мога с чиста съвест да твърдя че може да стане.
В общия случай сандвича който нагрявах се състоеше от мукава за подложка, картон с лазерно принтирано нещо, фолио и най-отгоре още някакви хартии.
Колкото е по-висока температурата и продължително нагряването толкова повече е покритието. Стига до плътно без значение от принтираното - установих също, че макар и малка част от излишъка може да се отстрани със слабо тиксо. Е, има риск тиксото да повлече и горния слой на хартията барабар с отпечатаното - както ми се случи при един от най-сполучливите опити.

При мен най-добре се получи със слаба ютия и с продължително нагряване през няколко пласта хартия (от порядъка на 15 секунди). И ако не е полепнало достатъчно продължавам да нагрявам.

И публикацията ми би приключила тук, ако не бях пробвала нещо на същия принцип, но доста по-интересно (поне за мен). Държа да кажа, че не съм го видяла никъде и идеята си е моя!
Става въпрос за отпечатване на щанци със същото фолио.

Там вече трябва по-висока температура. И основният фактор, който оказва влияние на резултата е гладката хартия и основата - гладка и леко податлива на деформация. За експеримента подложих салфетка.

Принципно с притискане нагрявам щанцата, която предава топлината към фолиото посредством режещите си ръбчета и така те се отпечатват. Трябва да призная, че и тук далеч не всички проби дадоха задоволителен резултат. В много случаи се отпечатваха само някои части от щанцата и все пак когато се получи е много симпатично.
Представям си го като допълнителен ефект върху дизайнерска хартия или лъскава рамка ...
Между другото по невнимание посребрих ръбчетата на една щанца вместо картона, ама се изчисти. Все още събирам смелост да пусна щанца през ламинатора... ама не знам дали ще се случи.
Няма да обяснявам повече - ето снимки:

В заключение:
Лазерното с ламинатор е по-добре! И все пак ако нямате на разположение ламинатор, а много искате лъскав надпис въоръжени с много търпение и заготовки можете да успеете и с ютия.
Ако пък искате да разширите употребата на щанците си може да пробвате отпечатването.

И все пак не очаквайте чудеса!
Чао