Калиите

За две сватби направих почти еднакви картички - първата на български с перлено тъмно синьо и златно, втората на английски със същото синьо и сребърно. И двете станаха много хубави.

Като си харесах първата реших че и втората ще е същата.

Вече съм правила подобна - много отдавна и основната разлика е в ацетата отпред. Чудех се как да го залепя и съм много доволна от решението си. Първоначално мислех да го зашия, но се отказах за да не личат следи от крачето на машината и да не изкривя тегела - че щеше да ми вади очите. После го измислих - ацетата сложих между златния и синия картон и в скритата му част перфорирах множество отворчета. Наместих го върху златния  и в отворите залепих хартиени кръгчета (от същия перфоратор). Жалко че не се сетих да снимам! Нанесох лепило на кръгчетата и си наместих синия картон. Стана супер!

Трябва да кажа, че за да не ми се налага да меря и позиционирам много прецизно картоните ми бяха по-високи от необходимото. След гореописаното лепене изравних всичко с гилотината - стана перфектно!

Заради ацетата са тройно прегънати - да може отвътре да се надпише без да се вижда отвън.

Най трудното и времеемко са калиите. Първо правя тичинките и оставям да изсъхнат до другия ден. На втората ги лакирах, за да не се ронят и станаха почти като истински, ОБАЧЕ залепянето на цветето към тичинката стана мнооого по-сложно. Дръжките на практика са тръбички от картон - можеше да са плоски... ама не и при мен - 3D е положението :).

Първите калии са от ленения картон, който ползвах за основата. На втората са от дебел акварелен (след като с по-тънък не ми харесаха) и доста ме измъчиха. Защо не ги направих като първите не знам!

За нашенското "Честито" е ясно - наредих си любимите буквички. На другата текста трябваше да е на английски, че булката е американка и още не говори, камо ли да чете български. Можех пак да ползвам отделни буквички, но кога друг път ще ми се случи да ползвам вече готовите, налични и доста симпатични надписи на английски.

Много се кефя на ефекта, който ми се получи - при затворена картичка се вижда само "love", а като се отвори - "With love".

И двете са с джобче за пари и място за пожелание отвътре. На сребърната сложих инициалите на младоженците върху джобчето. 

Поръчителките ми си ги харесаха и аз мога самодоволно, нахално и скромно да кажа „Много съм добра“... понякога.

Лято

 

Скоро не бях правила слънчоглед, а обичам тази картичка. Направих я за кой ли път... и още не ми е омръзнала.

Ниа

 

Тази е втората от серията - този път всичко си беше точно от раз, като изключим едно впоследствие прикрито петънце.

Да са живи и здрави малките госпожици!

Бебешките ми неволи

Ей така не бях правила.

Братовчедка ми си поръча две бебешки картички за момиченца със срок "когато станат". Между други поети ангажименти направих първата и въпреки че не бях много доволна все пак можех да я счета за почти готова... 

Бях доволна, че е с различни облачета и понеже доста натежаха обмислях да добавя цветчета. Малко наляво ми идваше името, та и този визуален дефект щях да компенсирам с тях... докато не дойде ред на втората картичка.

Отворих съобщението с имената на бебетата, за да видя какво ще пиша и УЖАС! ... това първото не било Никол, а Натали! Как съм изпаднала в такава заблуда нямам никаква идея, но вместо да правя вотрата картичка аз "разглобявах" тази и я преправях.

В крайна сметка успях да спася елементите, включително основата с декорацията вътре и отзад. Намалих броя на облачетата, смених шрифта и центрирах името по-добре. Получи се, ама дано не ми се случва пак такова приключение!

Най-много си харесвам гърба, където се кипри "подписът" ми.