За Ралица

 

Това е най-бързата ми картичка от много време насам. Имах 2 дни на разположение, и единия от тях си търсих печата - добре се беше скрил. Не бях поела твърд ангажимент (заради малкото време), но много исках да успея защото сестрата на Ралица получи моя картичка за рождения си ден.

Бръшосите ги имам от доста време, но някак все пропусках да ги ползвам (май заради цапането). Този път обаче си попаднаха на точното място. Харесва ми как се разкрива цвета и разбираш какво си направил чак като напръскаш с водата. Много съм доволна - и вън и вътре стана супер. Девойката с "лятна жълта рокля" е мъничка и добавих маргаритките. Мнооого ми харесва как стана - много лятна и с усещане за нежност, лекота и свобода - точно като за 16-та годишнина.

Калиите

За две сватби направих почти еднакви картички - първата на български с перлено тъмно синьо и златно, втората на английски със същото синьо и сребърно. И двете станаха много хубави.

Като си харесах първата реших че и втората ще е същата.

Вече съм правила подобна - много отдавна и основната разлика е в ацетата отпред. Чудех се как да го залепя и съм много доволна от решението си. Първоначално мислех да го зашия, но се отказах за да не личат следи от крачето на машината и да не изкривя тегела - че щеше да ми вади очите. После го измислих - ацетата сложих между златния и синия картон и в скритата му част перфорирах множество отворчета. Наместих го върху златния  и в отворите залепих хартиени кръгчета (от същия перфоратор). Жалко че не се сетих да снимам! Нанесох лепило на кръгчетата и си наместих синия картон. Стана супер!

Трябва да кажа, че за да не ми се налага да меря и позиционирам много прецизно картоните ми бяха по-високи от необходимото. След гореописаното лепене изравних всичко с гилотината - стана перфектно!

Заради ацетата са тройно прегънати - да може отвътре да се надпише без да се вижда отвън.

Най трудното и времеемко са калиите. Първо правя тичинките и оставям да изсъхнат до другия ден. На втората ги лакирах, за да не се ронят и станаха почти като истински, ОБАЧЕ залепянето на цветето към тичинката стана мнооого по-сложно. Дръжките на практика са тръбички от картон - можеше да са плоски... ама не и при мен - 3D е положението :).

Първите калии са от ленения картон, който ползвах за основата. На втората са от дебел акварелен (след като с по-тънък не ми харесаха) и доста ме измъчиха. Защо не ги направих като първите не знам!

За нашенското "Честито" е ясно - наредих си любимите буквички. На другата текста трябваше да е на английски, че булката е американка и още не говори, камо ли да чете български. Можех пак да ползвам отделни буквички, но кога друг път ще ми се случи да ползвам вече готовите, налични и доста симпатични надписи на английски.

Много се кефя на ефекта, който ми се получи - при затворена картичка се вижда само "love", а като се отвори - "With love".

И двете са с джобче за пари и място за пожелание отвътре. На сребърната сложих инициалите на младоженците върху джобчето. 

Поръчителките ми си ги харесаха и аз мога самодоволно, нахално и скромно да кажа „Много съм добра“... понякога.

Лято

 

Скоро не бях правила слънчоглед, а обичам тази картичка. Направих я за кой ли път... и още не ми е омръзнала.

Ниа

 

Тази е втората от серията - този път всичко си беше точно от раз, като изключим едно впоследствие прикрито петънце.

Да са живи и здрави малките госпожици!

Бебешките ми неволи

Ей така не бях правила.

Братовчедка ми си поръча две бебешки картички за момиченца със срок "когато станат". Между други поети ангажименти направих първата и въпреки че не бях много доволна все пак можех да я счета за почти готова... 

Бях доволна, че е с различни облачета и понеже доста натежаха обмислях да добавя цветчета. Малко наляво ми идваше името, та и този визуален дефект щях да компенсирам с тях... докато не дойде ред на втората картичка.

Отворих съобщението с имената на бебетата, за да видя какво ще пиша и УЖАС! ... това първото не било Никол, а Натали! Как съм изпаднала в такава заблуда нямам никаква идея, но вместо да правя вотрата картичка аз "разглобявах" тази и я преправях.

В крайна сметка успях да спася елементите, включително основата с декорацията вътре и отзад. Намалих броя на облачетата, смених шрифта и центрирах името по-добре. Получи се, ама дано не ми се случва пак такова приключение!

Най-много си харесвам гърба, където се кипри "подписът" ми.