Покани за сватба

И това доживях! Не се оплаквам с кеф направихме поканите за сватбата на Мирослава и Свилен заедно с моята приятелка (тогава бъдеща, а сега вече съвсем истинска свекърва) плюс още едно приятелско рамо.
Едната изглежда така:

 ... и така 70+ пъти...

На снимката са само част от всичките. 

Исках да не се меся в решенията - показах какво изрязва щанцата с която разполагам (и се доближава най-много до това което булката харесва) и някак стигнахме до това което желаят младоженците и едновременно с това най-лесният от технологична гледна точка модел. Свършихме работата изненадващо бързо. Ако избирах аз, щяха да са със сатенени панделки, но и така са ОК. Важното е, че младоженците са доволни ;).

За кръгчето с инициалите залепих трите щанци една за друга с washi tape от нережещата страна. Много бързо и лесно станаха - ако не се вижда много добре буквите не са лепени върху, а изрязани от белия картон.

Код червено

Приятелка си я поръча отдавна - за бала на близка девойка. Дългата червена рокля беше единственото на което държеше.
Щанцата с момичето отдавна чака своя звезден миг - естествено има малко намеса от моя страна - скъсих роклята, сложих ѝ крака от друга щанца и стана "моето момиче".  Няма да обяснявам как червеното не ми е най-любимо или колко се чудих как да си довърша картичката...

Повечето  щанци, които използвах са дебютанти и всичките са много хубави, ама буквичките са просто върхът! Допускам че ще изместят леко  най-любимите ми, защото са по-лесни за използване и от лакомия (и за кеф) съм си поръчала 2 броя, така че повтарящите се букви да не ме бавят много :). Другото, което би ме накарало да ги предпочета е, че са компактни и с тях мога да разположа най-дълъг текст на един ред, в сравнение с всичките ми останали азбуки.

На черно-бялата снимка е джобчето за пари с бордера, който вече знаете.
Моето другарче е много доволно, така че и  аз съм!
Ще я покажа в КФП 390 - Майски празници.

Абсолвенти

Винаги съм възприемала шапките (и тогите, разбира се) като символ при завършване на университет. Отначало се дразнех като навлязоха масово и за абитуриенти - добре поне че не е официално! Спря да ми прави впечатление, когато видях че вече ги слагат и при завършване на детска градина, само дето са в по-весели цветове...
Торбичките, които показвам, приютиха подаръчетата за приятели на сина ми, които получиха дипломите си от университета.
Бордерчето ми е от скоро, но мисля че има потенциал да ми стане от най-любимите при подобен случай. Китайчето беше сбъркало размерите и смятах че ще ми послужи за украса вътре в някоя абитуриентска картичка... оказа се значително по-голямо от очакваното и ето го като главен герой.Бялото пликче го правих аз според размерите на подаръчето, а синьото е готово - само тагчето му направих аз... ама пък стана много лесно и ефектно!

 Боби каза, че са си ги харесали... ама може и да е говорел за подаръците, не точно за опаковките ;)

Мария

Освен АТС-тата направих още нещо специално за срещата - този книгоразделител за Мария Чочева. Всички я знаете - тя си е истинска вълшебница. Отдавна си го пожела и реших че е крайно време вече да се захвана с направата му. Всичко е като на предишните от този тип, само дето използвах косата на едната мацка, тялото с роклята на другата и я оставих без шапка. Очилата ги запазих, ама не на оригиналната позиция. Всъщност вече не помня точно кое от коя е, ама важното е че роклята е синя и съм доволна. Коланчето е част от буквата С на една от азбуките ми... щото тази мома си няма коланче и копчета. Сега като гледам са ѝ малко криви краката ама нали не си мислите че аз имам някаква вина за това... На гръбчето изрязах дантелка от едната страна и доста се чудих какво още да сложа, докато не се сетих за едно напомняне (на предишната среща) от Шми за телените надписи, които отдааавна не съм правила. И вече нямах колебание - малко ме предаде лепилото, ама накрая "хвана" без да успее да нанесе непоправими поражения. 

Въздушна поща

Въздушна поща - ама по еконт.
Правих още АТС-та за срещата в Русе и резнах една кутийка - хем да ги пъхна в нея, хем да си пробвам щанцата. Ми много е добра! Малко зяпа, ама ако е от по-корав картон може би ще остане по-прибрана.

Взех ги в офиса да опаковам вече за изпращане и като я погледнах ме хвана яд, че хич не съм се сетила даже да я декорирам. ОБАЧЕ в едното чекмедже се търкаляше пробата на "летящото куче - пчела", спретнах едно надписче "въздушна поща" че даже и няколко облачета намерих... и така съвсем импровизирано и набързо полуукрасих кутийката. Отпечатах списъка с изявилите желание да разменят АТС-та с мен и го лепнах на синя основа... като ще е гарга да е рошава!
Всичко вече е опаковано и изпратено! (че и получено даже)
И така - освен познатите вече Мики и Мини, в кутийката има :
1. Още няколко бройки в същата серия.

2.Кактусчета - "Мисля за теб" - само две, че нещо не ми потръгнаха.

3. "Цветче за теб" - трички, ама от сърце!

4. "Пиле шарено" - последно тях направих и дали защото вече бях набрала инерция или защото са толкова сладки пилетата станаха просто на един дъх.

 

Ами толкова за АТС-тата. Още едно нещичко имаше в кутията, ама него ще покажа като си стигне до получателката.