Книгоразделители

И ако още не е станало ясно ще си кажа - почти всичко правя в последния възможен момент. Така беше и с тези книгоразделители. Тук нямаше как да закъснея, че братовчедка ми и дъщеричката ѝ ни гостуваха само за една вечер. Та като за в последния момент ей тези книгоразделители им направих. Кравата ми се видя подходяща за братовчедката, а за Ани избрах да е дебюта на момиченцето... с леки изменения. Сандалите са от друго момиченце, както и лентата на роклята, а това дето е като панделка е от съвсем друг шаблон - че нещо панделката дето се полага на тази рокля ми е едричка.
В крайна сметка тя най-много се зарадва на името си, изписано на гърба на нейния книгоразделител. Дългите правоъгълници с шев са страхотно попадение от китайчетата. И за гърба на кравата шаблона е от китайските - той пък е част от декорацията на един плик.

Трябваше да оцветя чорапите на девойката!

Абитуриентска

Нищо ново под слънцето - освен че хората обичат предварително да видят какво искат и аз не правя нищо за да не е така.
Моя съученичка, с която се бяхме позагубили и се открихме отново преди една-две години си пожела картичка за абитуриентка. С розово и нещо тъмничко си я пожела... което ме върна към любимата ми (и първа с тази девойка) розово-кафява пеперудена композиция.
Стана бързо и си я харесвам - и съученичката ми си я хареса много повече на живо.
Все още не съм сигурна дали трябваше да ползвам дупчиците с тегел отпред на картичката... но за вътре нямам грам колебание - стоят страхотно... а снимката е безобразна!

Кошничка за яйчице

Имам да наваксвам с ревютата на китайските кутийки и започвам с кошничката, че сега ѝ е сезона - събира тъкмо едно яйце.

Щанцата изглежда малко странно - не знам каква е била идеята, но тези стърчащите работи, дето са отстрани на кошничката са само от едната страна. Понеже кошничката е симетрична и за да не лепя аз си я изрязвам на два пъти донякъде, като внимателно напасвам дъното. Може да звучи сложно, но всъщност изобщо не е! За да се случи това много помагат режещи подложки по-малки от стандартните, но ако нямате такива спокойно може да се направи и със стандартните... с малко повече натоварване за машината. Като се изключи това щанцата е просто страхотна - оразмерена е много точно, реже чисто и лесно и надупчените бигове се сгъват с лекота, без да стоят грубо. Има две дръжки, които могат да се насложат една върху друга или да се ползват поотделно. Могат и за друго да се ползват... ако си намислите за какво. Събирането на кошничката става с 2 брадса - нищо друго не е необходимо.Разбира се може да се залепи, но тогава дръжката няма да е подвижна.

Аз я слагам между страничните панели за да се движи съвсем свободно и да не се виждат крайчетата ѝ... което изобщо няма значение.
В комплекта има и панделка - не е лоша, но не е моята.

Още карти

Помните ли? - надявах се повече да не правя такива... да, ама НЕ.
Дамата си ги харесва и периодично си пожелава един-два комплекта.
Хубавото е че май придобих тренинг и количеството 2х40 изобщо не ме изплаши...
Правих ги успоредно (т.е. са два почти съвсем еднакви комплекта) и за около 10 нощи достигнах заветната бройка. Повечето са като предишните - нови са ракетите и летящите чинии, балоните, лисичетата, костенурките и двете странни птици. Украсата на кутийките също ;)
Цветята на Сизикс съм ползвала веднъж преди доста време, а листата ползвам за първи път.

Това беше първият комплект. Следва вторият...

Някои от снимките не са съвсем фокусирани, ама толкова си мога :)

Много снимки, много нещо...

Айде чао и до скоро!

Покани за бал

Моите ежегодни абитуриенти пораснаха и се превърнаха в абсолвенти. Тези са малко по-големи от предишните, за да могат да поберат 10 сантиметрово свитъче с покана за абсолвентски бал.

Пожела си ги едно много мило момиче, което знаеше точно какво иска и затова нещата се случиха лесно и от раз.
Пропуснала съм да снимам свитъчетата, но всичките 10 броя са персонално адресирани и оформени.

Освен размерите и функцията новост са и устните на човечетата. На първото ги нарисувах както винаги до сега, но после реших че няма как да не намеря някъде из шаблоните нещо подходящо за уста... и намерих - дъговидните отпадъчета от любимата дантела на Сизикс... със сигурност има и други възможности.
Разликата освен визуална е и технологична. Като ги рисувах/чертаех го правех преди да навия цилиндъра. После трябваше да внимавам за местата на якичките... и не че беше много сложно, но сега просто залепям устата над яката чак накрая, когато вече всичко е готово.
Последното предизвикателство беше да ги опаковам достатъчно надеждно, че да стигнат до получателката си във вида в който съм ги изпратила. Ми не че се хваля, ама съм много добра в това! Потвърдено е и даже още повече си ги е харесала на живо... пък ако се бяха намачкали едва ли щеше да е така.