22 март 2017 г.

Калъф за таблет

От няколко месеца имам таблетче 7". Споменавам го, защото то е причината да опитам нещо ново.
Засега въпросното таблетче си стои вкъщи, но все някой ден ще се наложи да си го пъхна в чантата заедно с останалите около 100 неща, които са в нея.
ТРЯБВА МИ КАЛЪФЧЕ, значи!
Поразгледах по магазините и нищо не си избрах - или са грозни, или скъпи или не ми изглеждат достатъчно надеждни...
Ако трябва да съм честна, след като взех решение да си направя калъфа сама, открих и един приемлив вариант в магазин, ама нали вече се бях навила да се заема с проекта...
Обикновено такива неща обмислям дълго преди да ги започна и този не беше изключение. От какво да го направя, как ми се иска да изглежда, дали да е с цип, или с капак... ей такива неща.
Материала го измислих много бързо - мека кожа от едно яке, купено от магазин за дрехи втора употреба, точно заради кожата.
Преформих един цип, който се отваряше от двете страни - обърнах му затварящите елементи и вече се отваря в средата при затворени краища. Обаче кожата тъмно залено-кафява, а ципа бежев... значи ще цапам с боички!
На декорацията това и е третият вариант - в първия имаше водно конче, което обаче не успях да отпечатам така че да ми хареса. Във втория пак печатането с акрилна боя ме спъна - този път трябваше да е надпис, който като не се получи, опитах да прикрия и стана мазало! За това третия път не поех никакъв риск. Всъщност кожата се оказа много благоприятна основа за цапане с акрилните боички. Бежевата е на CADENCE - STYLE MATT лен, а златистото е една от структурните пасти от Лидъл, която ме изненада с цвят - през тубичката изглеждаше леко кремава и матова, а след изсъхването стана златиста и бляскава.
Ако си мислите че това което виждате е първият вариант на калъфа... не сте познали :).
Първият беше с меки подплатени стени и шит на машината, която обаче не успя да се разбере с кожата и шиеше през бод-два когато пожелае. Отделно като зациклеше на едно място почти прокъсваше кожата. Доших на ръка навсякъде където липсваха бодове и когато ми остана последния тегел и два дни след като таблетчето се беше настанило в почти готовия калъф реших, че този набръчкан цип не мога да го гледам и най-чинно цяла вечер разшивах бод по бод същите онези бодове, които преди така старателно правих.
Този път взех мукава и си изрязах правоъгълници с подходящ размер и заоблени краища.
Оказа се че с лепене е по-лесно отколкото с шиене, че и по-красиво. Надявам се да е и достатъчно здраво. За щастие шитият калъф беше около сантиметър по-голям от необходимото и на дължина и на ширина, така че следите от злополучното шиене останаха скрити и като бонус доволно омазани с лепило.
Не се сетих да снимам процеса от самото начало, но горе долу може да се добие представа.
Едно от предизвикателствата беше как да залепя ципа така че да е равномерно "покзан" отвсякъде, и това покзаното да е достатъчно за да се движат закопчалките и съответно калъфа да не е тесен на обитателя си. С помощта на известно количество карфици и едно акрилно блокче се справих. С карфиците, забити в ръба на мукавата фиксирах ципа в желаното положение докато залепя (на снимката вече всичко е залепено), а акрилното блокче поддържаше дистанцията между двете кори. Със запалка оформих завоите на ципа. И вече вътрешността беше готова.


След като пропуснах да подплатя вътрешните кори с нещо мекичко реших че на външните ще има. Вместо вата сложих подложка за ламинат. Първо пробвах дали подложката реагира някак с лепилото и след като се оказа че няма проблем я залепих за мукавата. Лепилото което ползвах е за дърво, купено от промоция в Кауфланд ей така "за проба". Прилича на леко сгъстено C200 и ползвах него, защото го имам и е в удобно бурканче за топене на четката. След това "тапицирах" панелите с кожата. Нещото което пропуснах да снимам преди да ги залепя на местата им е подложката от бирен картон, която сложих между външната и вътрешната кора, за да компенсира удебеляванията по краищата им от кожа и цип.
Имах някакви идеи за джобчета и халка за вързанка, но се отказах от тях. И изобщо не съжалявам.
Не знам колко ми личи, но вече съм много доволна!


1 коментар:

  1. Много добре се е получило, Стеф! Даже преди да видя всички снимки си помислих, че си декорирала готово калъфче.

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че поспряхте!
Радвам се на всяко споделено мнение, впечатление или просто усмивка!
Коментарите, съдържащи линкове нямат място тук и ще бъдат изтривани.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...