Бухалчетата

Обещах да направя бухалчета. Смятах да са за първото предизвикателство на Картишоците, но го изпуснах на косъм. И за второто не става, че текстът ми не е на български но това е текстът който исках за този повод. Картичката е за много, много специален човек, по още толкова специален повод.
Александър приключи с изпитите и съвсем скоро ще е дипломиран "млад меринджей".
А аз съм най-щастливата и горда майка! Дано успява да постига целите си и занапред.
Как направих фона не знам. Понакапах акрилни боички на една подложка за мишка и леко размазах с валяка. Исках капките да се долепят като разноцветни петна и после всяко от петната, независимо от формата да стане бухалче. Много харесвам едни такива черно бели рисунки, дето малко приличат на случайни драсканици. Аз това не го мога, затова реших да пробвам с цвят. След като мацнах листа върху онази подложка за мишка и хубаво притиснах с валяка (докато боята взе да излиза по краищата) с изненада установих, че явно гумата е по-пореста отколкото изглежда и е попила голяма част от боята. Всъщност плътните цветове отгоре и отдолу са от избутаната при притискането боя.
Не мога да го повторя, пък и няма нужда.
Реших да превърна дефекта в ефект и това е резултатът.

Рисувах бухалчетата с черен химикал като гледах да се водя по цветните петна. Знам, че са недодялани, ама толкова си мога. Всъщност съжалявам само, че нямах черен туш, че да  ги рапидографирам. С бяла боя запълних очите, с акварелен молив човките, малко gelatos на някое и друго крилце и оформих картичката.
Много съм доволна - избягах от себе си и направих картичка която харесвам, с повече цветове от когато и да било и въпреки това почти CAS.