30 май 2013 г.

Балът на Маги

Бързата работа, срам за майстора.
Ама хем нямах време, хем не исках да се изложа ... още по-малко да откажа да направя малки картички за спомен на гостите от бала на Маги.
Маги е дъщеря на моя братовчедка и е едно нежно и много добро дете... ама как бързо растат!
Всичките 17 броя (на общата снимка се виждат 16 от тях) направих за един ден между чистенето, готвенето и гладенето. Това ми е личен рекорд и за количество и за скорост :-).
За мое щастие разполагах с подходящ печат с балони и един (не чак толкова подходящ) от тези, на които им се редят буквите в текст за надписа. Избрах си лесен модел за да успея и всъщност голяма част от времето, отделено за този проект отиде за избистряне на модела. Доволна съм! Не че са някакъв връх, но са свежи и индивидуални.
Ще се включа в КФП-170 -Букви.
Обещах ви мрънкане, пък като обещая гледам да изпълнявам :-). Само една уговорка ще вметна- това което ще споделя няма общо с горните картички - те не са поръчка и ги направих с много желание. Ето, започвам вече мрънкането.
Не знам при вас как е, но аз ревностно пазя хобито за себе си и приемам да направя нещо по поръчка само за най-близките си приятели и роднини и то при условие, че имам достатъчно време... и ако не ми се налагат прекалено много компромиси и ограничения. Има разбира се и изключения (Дари благодаря ти и те целувам!).
Веднъж направих и подарих картичка на напълно непознато момиче само защото и се искаше да има такава... за съжаление след получаването на картичката кореспонденцията секна още преди да ми напише "благодаря"... не очаквам много нали?
Наскоро ме потърси едно момиче с въпрос дали ще направя поканите за сватбата и. Беше си харесала една моя картичка с куилинг и още един ръчен елемент (какъвто не може да се купи от магазините) и искаше 70-80 покани като тази картичка за по-малко от 10 дни... Ако беше предвидила достатъчно време може би щях да се нагърбя със задачата, за да зарадвам момичето. Казах и, че ако намери кой да и ги изработи нямам нищо против да ползва модела ми. Мислех да не споменавам за парите, обаче ... според мен предвидените от девойката за целта бяха колкото за среден клас фабрични покани. Сблъсквали ли сте се с такива случаи и как се справяте? Аз все имам някакви угризения, че отказвам и в конкретния случай девойката хич не разбра че предложението и беше абсолютно неадекватно. Хем се почуствах поласкана, че картичката и е харесала, хем огорчена, че труда (и интелектуален и физически) който е вложен е толкова евтино оценен. В същото време ми се случи да ми предложат повече пари отколкото бих приела... и не приех - живеем в България все пак...
Чела съм публикации как да си сметна цената на материалите и да имам готов отговор на въпроса "колко ще струва да ми направиш картичка", но винаги съм смятала че при куилинга това е категорично неприложимо... и все изпитвам неудобство като се стигне до този въпрос. Успокоявам се като си помисля, че щом някой иска да краде от съня ми е добре да си плати за това... а на вас няма защо да обяснявам какви са цените на хубавите материали и какво е изкушението като погледнеш какво се предлага по магазинчетата.
Случва ми се (слава Богу рядко) да направя картичка за някого обикновено по повод и съвсем по собствено желание... и като я подаря получателят просто да не я забележи. В такива моменти все ме е страх, че мъжът ми ще каже "И като не спа 2 нощи какво?"... Ох, айде стига мрънкане! Все пак ще се радвам да споделите вашия опит.

13 коментара:

  1. Много свежи картички-по младежки небрежни, подобаващо за случая!
    А за "мрънкането" си напълно права, и мен ме вълнуват подобни мисли- за цената на труда, който влагаме в тези творения, за безсънните нощи и времето, от което сме лишили близките си хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Семпли, свежи и лични - супер са! Сигурна съм, че абитуриентката ще оцени труда ти, за разлика от тези непознати хора, които не разбират и не ценят изкуството...
    С пълно право се оплакваш, Тече! И точно щото и на мен не ми изнася да лепят евтини етикети на творчеството ми, то си остава само за мен и близките ми. :) С малки изключения - за хора, за които съм сигурна, че ще оценят ръчно изработеното нещо. :)
    Не мога да се зарека, че никога няма да превърна хобито си в занаят, с който да си изкарвам хляба, но винаги ме е било страх от подобни "сблъсъци" с клиенти.
    Шапки долу за талантливките, които са готови да си късат нервите с претенции, приумици и изисквания на клиентите! :)
    Поздрави! ХОХО

    ОтговорИзтриване
  3. Хъни и аз им се възхищавам много! И да, тези бяха много високо оценени, даже чак малко неудобство изпитах като разбрах какво внимание им се обърна... ама пък удовлетворението ми е неописуемо.
    Пък колко имам право да се оплаквам не знам, никой не ме е накарал на сила да правя нещо. Може пък да се "връзвам" прекалено :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Супер сладки картички, напълно подходящи за случая!
    Пък по повод мрънкането си напълно права - аз също не приемам поръчки и рядко правя картички за непознати-само за приятели на моите близки или приятели. Причината не е само липсата на време - съществува масова представа, особено в по-малките градове, че една картичка не може да струва повече от 4-5 лева. Върви обяснявай колко ти струват материалите, колко часове ти е отнело и от колко сън си се лишила.
    Евала на дамите, дето са се преборили с това и успяват да да продават картичките си - сигурна съм че не са забогатели, но поне са върнали част от средствата, вложени в материали.

    ОтговорИзтриване
  5. Рекорда ти е подплатен с много жизнерадост и настроение, което е присъщо за абитуриентите. Справила си се чудесно с голямата поръчка! Благодаря ти, че участва в моето предизвикателство при Картичкофуриите.

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотна работа са картичките за спомен от бала! И то между другото! Направо нямам думи! :) А другото - помрънкай си и така по-бързо ще ти мине... Това с поръчките е трудна работа, аз винаги се чудя ще се хареса ли, няма ли... Като направих магазинчето е по-лесно - виждат - харесват - купуват , или пък не. И не се занимавам с пазарлъци. А пък ако имат такива по-големи поръчки според мен е редно като се разбере какво точно искат, прави се оферта и те си преценяват. И няма никакви чуденки:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То пак няма чуденки - колкото и да искам да помогна няма как да се захвана с нещо невъзможно. А за магазинчето не знам - струва ми се още по-ангажиращо. Там поне цената е ясна, ама това не значи, че няма да се опитват да ти поставят невъзможни срокове.
      Аз правя по една картичка (рядко повтарям някой модел- обикновено като бързам, за да спестя време за обмисляне кое, къде, дали...) и понякога някой от материалите ми се изчерпва за тази една бройка.. вярно че може да се договори нещо с някой поръчител, но все си е ангажимент и спънка.

      Изтриване
  7. Те4е,много добро решение,семпло,чисто,закачливо ...и за спомен!!!Относно мрънкането-дълъг би бил разговора,знаеш,с теб имаме по-друго мнение,току-виж засегна някого,а не бих искала това...Отдавна размишлявам ,дай боже някой ден да поговорим!!!Приятна неделя !

    ОтговорИзтриване
  8. Всичко е много красиво!От къде намираш основната част?Прилича ми на доста доброкачествен картон.Не се отчайвай за материалната оценка на творбите си-ние сме ограничено общество.Радвай се когато ги забелязват.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря!
      За основата - да, картонът е хубав! Купих си го от една местна книжарница на листи А4 и се води 250грамов, но не е много твърд и затова гледам да слагам повече пластове. Ще трябва да се поинтересувам на кой производител е.

      Изтриване

Благодаря, че поспряхте!
Радвам се на всяко споделено мнение, впечатление или просто усмивка :-)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...